Емоционална интелигентност – Какво е това ?

Най-общо казано съвкупност от умения, качества и характеристики, които могат да бъдат развити независимо от възрастта. Както се казва:

Аз съм твърде стара, за да се страхувам от промените, които животът ни носи.Елизабет Гилбърт

Важно е да осъзнаем, че емоциите имат смисъл. Ако „чуем“ тяхното послание, можем да получим ценна информация за себе си и за света около нас. Възприемането и разбирането на емоциите обаче минава през личното възприятие и тълкуване на събитията около нас. Какво се случва и защо. В този смисъл е субективно. Например гневим се, когато има препятствие на пътя -нещо извън моя контрол. Или поради някаква несправедливост и е нужно да осъзнаем, че ценностната ни система има нужда от преоценка- отговарям за собствените си действия, какво правят другите не е моя отговорност…..

Тъгата често е свързана с раздели.За да дадем нов старт на нещо, е нужно да се освободи пространство – отношения, партньорство, любов, но минаваме първо през тъгуването като процес. Разочарованието е степен на тъгата, което идва за да ни каже, че очакванията ни не са оправдани, но дали те са били реалистични, е друг въпрос.
Страхът ни предупреждава за опасности. Често изпитваме тревожност или безпокойство, които можем да тълкуваме и като призив да живеем тук и сега, а не в тревоги за бъдещето или съжаления за миналото.
Вслушвайки се в емоциите ние можем да четем като в книга. Когато минат през нас разпознати и „чути“, те си отиват, защото са изпълнили предназначението си.

Ако се опитаме да разделим най-общо хората според вниманието, което обръщат на чувствата си(класация на Майер), ще забележим следните групи:

-самоосъзнати – осъзнават настроенията си преди още да са отминали и имат фино регулиран емоционален живот. Те са независими и уверени, в това къде точно са границите им, в добро психично здраве са и оптимистично настроени. Когато настроението им се развали, не потъват в мъката, а бързо се измъкват от нея.

-погълнати – хора изгубени в емоциите си, смятат че не могат да направят нищо за да се измъкнат от тях. Настроенията им са техни господари. Такива хора не се опитават да се оттърват от лошото настроение , тъй като са убедени, че нямат никакъв контрол върху емоционалния си живот.

Уменията на Емоционалната интелигентност можем да разделим в няколко области (според Reuven Bar-On).

Първата е свързана със себевъзприятието.

Емоционално самоосъзнаване. Или кой съм аз, какви са моите ценности, разпознаване и разбиране на собствените емоции, какво ги предизвиква, ефектът, който имат върху мислите и действията ни и върху тези на останалите.

Себезапазване или способността за приемането на силните и слабите ни страни без осъждане, а с разбиране и уважение.Свързано е с чувство на увереност и вътрешна сила, приемане на себе си с несъвършенствата си.

Стремежът към усъвършенстване (Себеактуализация). Това са умения за непрекъснато развиване на себе си и преследване на смислени занимания водещи до обогатяването на живота ни. В професионален план това е да преследваме цел и да се наслаждаваме на процеса изявявайки пълния си потенциал. Мотивираността и удовлетвореността идва от това да правим/работим това, което харесваме и в личен и професионален план, да използваме силните си страни, таланти и качества и да се чувстваме , че правим всичко това за добра кауза.

Втората област е свързана с изразяването и взаимодействието със света около нас:

Емоционалното изразяване или способността за конструктивно изразяване на чувства, така че да не се нараняват околните. Владеене на широк диапазон от думи за свободно словесно изразяване.

Асертивността или способността за ясно изразяване на мисли и вярвания, уверено отстояване на позиция и защитаване на правата ни по социално приемлив и недеструктивен начин, зачитащ правото на други мнения.

Независимостта, включваща лидерство и контрол над собствените ни действия, липса на емоционална зависимост от другите. Самостоятелно вземане на решения и поддържане на курс на действия.

Третата област е свързана с междуличностните взаимоотношения.

Способността за изграждане на взаимноизгодни взаимоотношения изградени на принципа на доверие и сътрудничество, взаимно даване и приемане.

Тук попада емпатията – разбиране и уважаване на чувствата и мислите на другия, загриженост за околните, зачитане на емоциите им.

Социална отговорност или развитието на обществото и благосъстоянието на хората.

Четвърата област е свързана със способността за вземане на решения. Ползване на емоциите по най-добрия начин при решаване на проблеми.

Проверка на реалността или способност да виждаш нещата такива каквито са, а не каквито бихме искали. Поставяне на реалистични планове вземайки предвид ситуацията, лични силни и слаби страни, овладяване на пристрастията и т.н.

Контрол над импулса, което е способност за устояване/отлагане на изкушението. Мисленето като процес предшестващо действието. Способността да запазиш търпение при провокация.

Управлението на стреса ще разгледаме подробно отделно, но да спомена, че тук се включва гъвкавостта – приспособяване на емоции, мисли, поведения към промяна. Както и устойчивостта на стрес, което е справяне с непредвидени и трудни ситуации при конфликтни емоции и продължително напрежение. Способност за положително влияене, ефективен отговор и добър изход.

Оптимизмът – способността да останем позитивни независимо от неуспехите, вижането на промяната като нещо добро.Вярата в себе си и другите, приемането че пречките са преодолими, както и че препятствията са част от пътя.

Щастието и благополучието (well-being) като независим индикатор показващ задоволството от живота, радостта от него и ентусиазма в разнообразни дейности и занимания.

Ключът към затвърждаване на личните решения е да се вслушваме в чувствата си.

Важният си ти.

Надежда Савова

Благодаря, че се свързваш с мен!

Изпрати ми своето запитване, разкажи ми за затрудненията си, ще отговоря до 48 часа. Ще напиша как бих могла да съм ти от полза, за да избереш как би искал/а да продължим.

С теб съм,
Надежда Савова

12 + 15 =