Асертивността е умение, което пази правата на индивида и служи за изграждане на ползотворни взаимоотношения, основани на уважение и зачитане на собствените желания, както и тези на околните. Предполага свободно общуване, споделяне на мисли и идеи, стремеж към изясняване на гледната точка на всички участници, без осъждане, а с разбиране и приемане.
Асертивният човек отстоява себе си и не позволява на другите хора да се възползват от него. Защитава интересите си, докато зачита чувствата на околните. Поема рискове и отговорност. Осъзнава собстеното си лично пространство и ценност,но и тези на другите хора.
Асертивността започва с изразяването на това какво е нужно на човек, какво иска. Как да очакваш другите да знаят какво искаш, когато не го заявяваш. Същевременно е и двустранен процес, включващ умение да се чуе от какво се нуждае отсрещната страна.
Има голяма разлика между асертивността и агресивността. Да вземеш от живота си максимума, без да нарушаваш интересите на другите, но и без да ти казват какво да правиш, няма нищо общо с егоистичното преследване на собствения интерес, водещ до конкретни резултати, но в дългосрочен план губещ подкрепата на околните. Или с други думи, печеленето на битка чрез нахалство, грубост или принуда е краткотрайно, това което асертивният човек прави, е търсене на пресечната точка на интересите на всички страни.
Тогава как да развием асертивност?
Първата крачка е осъзнатостта, да си честен със себе си. Въпроси, които могат да помогнат, са:
какво е важно за теб;
как се чувстваш, постигаш ли целите си;
заключен ли си в комфортната зона на ежедневието;
другите казват ли ти какво да правиш;
получаваш ли малко от това, което искаш и много от това, което не искаш;
имаш ли желание да изживееш живота си на пълния си потенциал и т.н.
Следва да разгледаме страховете. От какво се страхуваш – от отхвърляне, това е един от основните страхове, който се корени от детството. Детето е съгласно на всичко само да получи приемане и любов от родителите си. Цената на приемането е живеенето спрямо чуждите норми и порядки, израстване и живеене без авторство върху живота, на автопилот.
Но нали искаш да живееш твоя живот, да поемеш отговорност за него, дори и да се наложи да променяш многократно плановете си. Твоето мислене създава реалността. Ако мислиш, че не си достатъчно умен или способен, съответно поведението ти е такова в унисон с мислите ти. Както се казва, ако мислиш, че можеш или не можеш – и в двата случая си прав.
В работна среда колко често казваш „Да“, когато искаш да кажеш „Не“, това произтича от страха от нехаресване. Ако откажеш, няма да си харесан и няма да имаш приятели. Тук е мястото да отбележа, че няма нищо лошо да помогнеш на колега, но тогава когато си претрупан с твои задачи е добре да обясниш, че не можеш да отделиш нужното време, за да постигнеш качеството, което е необходимо.
Когато решиш да си асертивен или да живееш твоя живот, съобразно това което искаш, а не както ти казват, тогава получаваш резултатите от това и хората които остават до теб са тези, които се радват на успехите ти.
С теб съм по твоя път, стани активен участник чрез изборите си,
Надежда Савова
Библиография
Mind Movies