Стрес и начини за справяне

Какво е стресът ? Най-просто казано реакция (телесна или психична) на възприета заплаха от средата. Тук е важно да отбележа, че различните хора възприемат едно и също събитие по коренно различни начини в зависимост от когнитивната му интерпретация и наличните ресурси за справяне с него (Pierce, Sarason).

Стресът може да има положителни последици върху хората, когато излизат извън зоната си на комфорт и развиват нови умения. Нарушаването на ежедневните навици е стресогенно събитие, независимо че някои от тях са много позитивни като поява на дете, смяна на работа, преместване в нов град/държава и т.н. Новостта е пълна с неяснота и непредсказуемост. Тук отново се връщаме на възприятието на събитието и неговата оценка – дали гледаме на трудностите и предизвикателствата като възможности за развитие или като на пречки и неблагоприятни спънки, дали ги приемаме като част от пътя или заемайки пасивна позиция „отново на мен ми се случва това“…

Да обобщим: приемайки малки дози предизвикателства в дейностите ни развива потенциала и в дългосрочен план води до големи резултати. Както казва Питър Сейдж: „Корабът в пристнището е в безопасност, но не затова са строени корабите „.

За да разберем стреса, е добре да се запознаем с етапите. Първият е на тревога – отделя се адреналин и се повишава възбудата. В това състояние е възможно да повишим работоспособността си, тъй като мобилизираме силите си за справяне и концентрация. Следва етапът на съпротива – тялото се приспособява към стресиращото събитие, показва устойчивост и адаптивност, но при поява на нови допълнителни фактори не издържа. Накрая следва изтощението – изчерпване на ресурсите за справяне, умора и податливост на имунната система на болести.

Особено стресогенно е когато не очакваме дадено събитие да се случи, или е ново, или извън нашия контрол, без да имаме идея как да се справим с него. Също хората, които пасивно приемат своите проблеми, са изложени на по-голям стрес, отколкото тези които ги посрещат активно с действия.

Други основни житейски промени като развод, смърт на партньор, се смята, че са с най-висок стресогенен елемент, поради неяснотата и неконтрулируемостта от големите предизвикателства в живота, до които водят.

Загубата или промяната на работата, конфликтите с началника или колеги, голямото натоварване, както и ограниченията в процесите и организацията, също са силно стресогенни и водят до тревожност и неудовлетвореност от труда.

Има категория хора, които са по-издръжливи на стрес и това са тези, които са силно ангажирани с работата, семейството или важни каузи. Това са хората с чувство за личен контрол върху своя живот, отворени към промените, като част от живота, тази които са по-гъвкави, оставящи се на живота да се случва чрез тях, приемайки необходимостта от обновлението и адаптацията.

Справяне със стреса е опит за поставянето му под контрол

Безспорно най-ефективният начин за преборване на стреса е премахването на причината за него, което не винаги е възможно (промяна на местожителство, избягване преструктуриране на отдела и т.н.). Но има още много други стратегии, които можем да приложим. Подкрепа от приятели е механизъм за справяне със стреса, който при житейски кризи, раздели и т.н. е много ефективен. Хората се чувстват много по-сигурни, когато получават емоционална подкрепа и окуражаване от близки. С други думи, хората получаващи социална подкрепа от приятели и колеги се разстройват по-малко от житейски промени и ежедневни трудности, по-малко податливи са на болести и имат по-дълъг живот.

Управлението на стреса може да е насочено към проблема. Пример за това е иницииране на разговор с дразнещ колега или с шеф, изясняване на обстоятелствата, очакванията, затрудненията от двете страни, даване на обратна връзка, което реално би подобрило средата на взаимодейстиве и снижило стреса.

Промяна на възприятията е друг способ, или т.нар. „да погледнем на ситуацията от друг ъгъл“. Наистина ли преструктурирането в отдела е нещо толкова негативно, нима няма да доведе до преразглеждане на задълженията и оптимизиране на процесите и задачите, до автоматизиране на рутинни действия или отпадането на ненужни такива.

Повторната оценка на събитието е необходима, тъй като понякога първоначалната преценка не е правдоподобна. Реакцията на организма срещу потенциалния стрес се активира когато когнитивната оценка разглежда заплахата като превишаваща нашата способност да се справим лесно. Тук е важен и миналият опит. След изясняване на допълнителните обстоятелства ще сме по-обективни, за да вземем решение какво действие да предприемем.

Как да понижим въздействието на стреса: като планираме деня си; правим паузи между задълженията и не препускаме от задача към друга; избягваме ограбващите емоции, които ни източват енергията (гняв, тъга и т.н.); освобождаваме се от илюзията на контрола; слушаме повече себе си и потребностите си; не приемаме нещата твърде лично, а че и това ще мине.

При продължителни и затормозяващи стресови състояния е разумно да потърсим помощ от специалист психолог.

С теб съм,

Надежда Савова

Библиография

Психология – Д.Сиймън,Д.Кенрик

Благодаря, че се свързваш с мен!

Изпрати ми своето запитване, разкажи ми за затрудненията си, ще отговоря до 48 часа. Ще напиша как бих могла да съм ти от полза, за да избереш как би искал/а да продължим.

С теб съм,
Надежда Савова

3 + 4 =